Yearbook yourself
Виждал ли си някога падаща звезда...
Виждал ли си някога падаща звезда...
Снощи...Аз видях...
Една...
Малка...
Мъничка бе тя...
Като камъче заровено в пръстта...
Появи се толкоз бързо...
Ненадейно...Изведнъж...
Но остави тук във мене спомен...
За красивата небесна ръж....
Тя проблесна като пламък
И мигновенно ме плени...
В обаянието й тъй прекрасно
Влюбени останаха моите очи...
За секунда-две видях я...
Но нещо в мене промени...
Даде ми надежда малка....
Но не ще я видя пак,уви...
Пожелах си тихомълком
Да дочакам моя принц
Тя видя ме и ми трепна...
Ще го сбъдне...Вярвам й...
И когато се усмихнах тя изчезна
В тъмните небесни ширини
„Забрави да ми кажеш сбогом”-викнах
Но тя бе вече мъртва...
За втори път...
Уви...
Виждал ли си някога падаща звезда....
Снощи аз видях...
Една....
И дано победата да дойде
За моя радост по света все още има хора,които истински обичат животните,които безкористно застават пред добрата кауза и смело следват пътя й.Но те както всичко поставено да живее в „човешки” условия,са на изчезване,а думите им рядко оставят следа в съзнанието на „виновниците”.И борбата често остава недовършена,със силно пламтяща доброта и любов.
“Liberation” е поредният проект на PETA, който за пореден път изкарва истината за един несправедлив свят, наяве.Това е свят,в който човекът отдавна е настъпал гърдите на Природата;свят,в който несправедливостта е една и съща-еднакво болезнена и еднакво жестока-както към хората,така и към животните.
Въздействието е в картините-в съпоставката;страшното е в приликата;тъжното е в лицата.
Реалността те жигосва-те са родени в робство;те са жигосвани;те са осъкатявани;те са принуждавани да „работят”;те виждат „света” през решетка;бити,обект на експерименти,жертви на клане.Явно човекът и животното не ги дели чак толкова еволюцията,колкото несправедливостта и съзнанието,изградено от същото това „развитие”.
Свободата отдавна е отнета.Тя е загубена,може би дори никога не е била намирана.Факт е обаче,че пръстите остават впити в решетката с надежда,че един ден ще я намерят и правдата ще възтържествува.
А дотогава остават добрите хора,които ще продължават гласно да минават през тръните на борбата.И дано победата да дойде....
Галошът:Като порасна ще стана цървул.
Всеки един от нас познава поне по един галош,и поне-един цървул.
Следователно няма начин да не се запитате,че защо му е на този красив черен Галош,с лъскаво чело, да става цървул.
А пък и я го погледнете-40ти номер,година на производство:1989-истинска класика;ослепителен във вечномодерния черен цвят;сякаш не обут-бръчките едва се забелязват по тънката му кожа;газил и в калта,и в кочината,и в кокошарника.А колко лесно се събува-дръпваш краче-и няма обувче.Каква наслада да стъпваш по неравната селска нива.
Младото ми провинциално сърце леко трепва,усетило първата любов:
-Красота!-и продължавам да следя равния му ход.
Роден да бъде галош,а решил да става цървул.Тъжна история.Епа,голяма работа,че в списание „Селскополитан”,обещаващият млад дизайнер Ганьо де Шкембев горещо препоръчвал новите му престилки да се съчетаят с чифт цървули.
Казвам ви-няма по-хубаво от галоша:най-добрия приятел на човека.Винаги лесно се пере и за всяка нужда по един-летен,зимен,гол,еврогалош.(За справки:Гоогле) Такова разнообразие и в каталозите няма да намериш.
А нашата страна-пълна с възможности за реализация.Чувала съм за галош-пощальон,галош в Плейбой,галош-спасител,даже за Майкъл Джексън на галошите,а в парламента-пълно с галоши,ала само за галош-цървул не бях.
Нищо-нека да мечтае.А тя пластичната хирургия след години така ще се развие,че може би за час Цървул ще го направят,че чак и силиконови гърди ще му сложат и на концертите на КомБайнер ще пее.
И пак ви казвам-няма по-хубаво от галоша.
Има думи като Свобода
Има думи като свободa-
шепна ги възторжена и запленена...
Търся я сред родни небеса,
Намирам я,ала нещо все пустее....
Празна е свободната душа,която иска да извика,
А гласът й-хванат от безчувствена ръка,
В робство е натикан.
И робува словото „свободно”...
И тупти с измислени идеали...
Да не бъде клета жертва...
На насъсканите гладни псета.На помияри...
Свободата е безгласна буква....
Ала аз я търся сред звездите...
Може би свободната душа
Я е изписала по тях горките....
Няколко начина да бъдеш цуцка
1)Какво е цуцка:
-Никога,ама никога,не питайте какво е цуцка.Цуцките,не задават въпроси.Те просто стоят и...дам,стоят.Това не е ли достатъчно?
2)Защо да стана цуцка:
-Нали ви казах да не задавате въпроси?Но тъй като все още не сте Цуцка...
Цуцките са навсякъде и ако искате да получите безплатен силикон и да спечелите голямата ни награда-грозен мъж,но с много пари и скъпи коли,то вие сте на правилното място.
3)Правила:
*Ще обясним всичко простичко,за да го разберете:
-Вие сте прекрасни,красиви,единствени.Вие трябва да бъдете руси,може и да сте брюнетки,но блондинките имат по-голям шанс да спечелят.Няма по-идеални от вас и ако някой Ви каже,че има,отмъстете му с някоя незаменима фраза от типа: „Ти си тъп и грозен.”;”Мухльо!” или универсалното:”Гледай си работата.Завиждаш”
-Вие не сте умни,няма и да бъдете.Затова,запомнете,никога,ама,никога не говорете за това какво са давали по новините-нас,цуцките не ни вълнува.Ние не гледаме други телевизии освен „Планета”.
-Обречете се тялом и духом на поп-фолка.И нека вашите идоли бъдат най-обемните гърдом певици.Голяма работа,че не могат да пеят,те са Гот.
-Да не използвате други думи освен : „Гот”;Ъъъ,тъпо”;”Ъхъ” и култовото „Муце,напълняла съм”.
-Вие се обичате,но навън никога не забравяйте да кажете,колко сте напълняла.Хъх,все пак трябва да се покажете скромна.
-Грим,грим,грим.За да бъдете цуцка,то вие трябва поне един час да отделите само за нанасянето на фон дю тен и пудра.Допустимо минимално количество:1 кг,запомнетее-1 кг.
-Всичко лъскаво трябва да е ваше.Без значение колко нелепо изглеждате,то трябва да е ваше.И вие никога не може да изглеждате нелепо.
-Вие сте красива,и всеки мъжки поглед значи,че той е заинтересован.След като се приберете,задължително направете планове за бъдещето ви заедно,защото той ви обича.
-С приятелките си,забравете за тази дума,сега са муцетата,ще разисквате наболели проблеми-дали лакът ви отива на чорапите;дали сте си взели новия брой на Cosmopolitan;и разбира се,как сте изяли една вафла на обяд.”Муце,напълняла съм.”Не пропускайте да го кажете.
-Училището е за идиоти.Затова или станете сервитьорка,или всеки ден обикаляйте с муцетата по магазините,за да си купите най-скъпите лъскави,подчертвам лъскави, неща.
-Ако Гучи каже да носите акано,ще носите акано.
-Вие не гледате филми,те са за идиоти.Вместо това с муцетата отидете на дискотека,или просто си говорете за това колко сте напълнели.
-Ъхъ.Когато говорите с момче,се смейте на всичко,което казва,даже и да не го разбирате.Сигурно е някой виц,който не разбирате.И не забравяйте-той ви обича.
-Не докосвайте книги.Те са за идиоти.Вие имате Cosmopolitan.
-Обсъждайте останалите момичетата.Ъхъ, те не носят Гучи.Какви патки.
-Вие сте красива.И ако запомните и ред от прочетеното,то вие не ставате за цуцка,ако пък сте забравили,или още по-добре не можете да боравите с компютър,то-Честито!Вие сте една от новите на кандидатки за наградата „Грозен мъж,но с много пари и скъпи коли!”
Първи пост
И тук слагам началото на този блог.Не си поставям цели,нито ще си позволя да сложа етикети на бъдещите си постове.Те просто ще отразяват моя свят и този,който е намерил ъгълче,за да го побере.Тук ще събирам миговете,мислите,впечатленията-в моята кибритена кутийка.Не обещавам постоянство,защото и то,като всичко останало,преминава.Но ще се опитам да го задържа...А пък току виж то само реши да остане.
За мен
Обичам България,дъгата,животните,поезията,хората,природата,свободата.
Обичам да мечтая и вече изгубих броя на всички въздушни замъци,които създадох.
Казвам се Марина и съм на 17 години.Имам 2 бенки на лявата длан,дузина бледи лунички и 4 тръпчинки.Родена съм на 14 февруари(което засега е най-голямата ми гордост) и по моите изчисления,когато бях 7 годишна,раждането ми се е случило през 12 век.Да,ама не.I'm 90's child.Но вместо да бъда поредния фен на Spice Girls,предпочитах да се въртя по пода в ритъма на старите Rock'n'Roll парчета.
:)Сега честно казано имам място за всичко,но фаворити са си хип-хоп,джаз,рок,класичекса музика.
Когато ме споходи музата,която цяло лято мързелува(също като мен),пиша стихове и малко проза.
В изкуството харесвам-експресионизма;в литературата-Едгар Алън По,Емили Дикинсън,Петя Дубарова и Яворов;в живота-добрите хора.
Това е основното,а останалото-за всеки,който си поръча допълнително :)