Гланцирано момиче

Харесва ми да си играя с търпението ти.

Стъпвам с токчето си по конеца,който си завързал на моята врата,за да ме намираш и в тъмното.

Аз не нося високи обувки,аз не пуша,не пия...

Но когато ме предизвикаш с вниманието си,

Когато погалиш устните ми с грубия си показалец,

Съзнанието ми се дави в чаши от вино...

Напива се с екстаз.

И аз-момичето,

се губя в образа на гланцирана жена...

Запалвам цигара и те обвивам в задимени стрели от Амур,

Говоря ти мило,шепна и римувам целувките ти.

Ти се оплиташ в косите ми,

Изпускаш в очите ми всичките си мисли...

Ставаш мой...

Но аз вече съм твърде лъскава,

Твърде пияна...

Отблъсквам те и сърцето ти се превръща в пеперуди от пясък...

Тръгвам си,но знам,че утре ще си направиш ново 

И пак ще седнеш пред вратата ми...

Защото си пристрастен...

Пристрастен към своето гланцирано момиче....

...светлините на лампата...

Мигове

Мигове заключени в кутиики…
Пулсиращи по ириса на моите мечти…
Скачате по напуканите устни…
И в тръпчинките ми криете искри….

Младостта преследвате с балони…
И с пролетния дъжд играете игри…
Със Зората боричкате вълните…
И с Вятърът измисляте бели…

 

Прашите лачените ми сандали,
и книгите прелиствате дори…
А жълтите албуми вечер….

Пълните с носталгия,сълзи…

Плитките разплитате със трепет,
раницата ми изпразвате със плам,
и радвате се на свободните минути,
а над учебниците плачете със пълен глас….

 

Затварям ви в кибритени кутийки….
И нанизвам ви на шарени конци…
Завързвам ви на старите играчки…

И с надежда бдя над вас….

 

Уви…

Когато се събудя вас ви няма…
Люлеете се по стъпките на златната роса…

И с часовникът броите…
Миг след миг…
Времето на моята съдба…

БДЖ фен клуб

(Вече сме четирима-ужасно запалени и верни фена (останалите все още са в неизвестност),но никога не е късно да се присъединят)
1. Обичам всичко в теб-от прекрасния намръщен персонал до прекрасната ти ретро визия.
2. Обичам това,че осъзнаваш колко много ми харесва да чакам и с такава любов ме изненадваш с поредното закъснение.Тези мигове са наистина ценни за мен-особено сега,когато зимата идва и леденият въздух с лекота вледенява гърдите ми-че кой не обича да чака в студа?!
3. Обичам новите ти влакове,защото са толкова неудобни.И сутрин,и вечер,когато са препълнени с хора,топлината на задушливия уют „стряска” вече замръзналите ми сетива.Благодаря!(...не е толкова зле да си болен....)
4. Обичам да заверявам билетите си.Истината е,че никой не ме е разбирал както ти съумяваш и никой до сега не се е вслушвал в желанията ми.Да,аз имам нужда да бързам,за да не изпусна влака...И точно тогава да се сетя-трябва да си заверя билета.А там на информацията-една опашка,каквато само митологичен звяр притежава.Струва си.
5. Обичам разнообразието в цените на билетите и редовното поскъпване.
6. Обичам факта,че 8 км ми струват 70 ст(с намаление) и същевременно 18 км-също.Че защо да делиш хората-на близки и далечни?
7. Обичам и това,че не знам,колко струва билетът ми във влака.Някой кондуктор ще ми вземе гореспомената сума,друг-1.20,трети-2 лв(ако не и 2.40).Богати сме,ще ти даря каквото поискаш.
8. Обичам „Забранява се...”,”Пътникът няма право да...”.Прости,че питам-но къде е залепено „Има право да...”
9. Обичам това,че когато пътувам с теб,се чувствам сигурна и в добри ръце.
10. Обичам те толкова много,че чак те мразя.