Танц със себе си

Изгасих светлините.Остана само нощната лампа над бюрото ми.
Червените й лъчи се впиха в кожата ми.
Нощта ме облада,а воалът на черната й рокля разля в кръвта ми опиянение от самотата.
Свалих жилетката си.
Вързах косите си на кок.
Музиката продължаваше да навлажнява въздуха със страст,
толкова страст че тялото ми изтръпваше под леките вълни на мелодията.

Полет към свободата.

Извих дланите си
И плъзнах показалеца си по челото,
Носа,
Разделих устните си от топлата им близост...

Те бяха сухи,напукани,изгубили дневната си нежност.
Връхчето на езика ми се плъзна по тях.
И мекотата им отново се разля под пръста ми...

Следях как сянката ми се извиваше по жълтите стени.
Гонех движенията й с поглед
Стараейки се тялото ми да изглежда
Красиво,страстно...


Горещината пропълзяваше през всяка клетка от мен...
Впиваше ръцете си в гърдите ми,
Разрошваше косите ми,
Целуваше коленете ми,
И движеше бедрата ми..

Аз бях кукла.

Обладана от страст....
От живот...
От възбуда...

Ханшът ми рисуваше неравномерни окръжности.
Ръцете ми разплитаха въображаеми възли...
Устните ми целуваха невидими ухажори.

Образът в огледалото бе красив.
Нежен.
Окъпан в червена светлина...
И изтощение

Къде сте воайори?

Да ме прегърнете с жадните си погледи.

Да вкусите от възбудата,която лъха от тялото ми.

Да ме видите красива.

Песента угасна.

Аз още бях пред огледалото...

Но руменината,която бе оцветила страните ми,

Потта,която се бе разляла по гърдите ми,

И лудостта,която бе разрошила косите ми

И бе разголила бедрата ми...

О...

Засрамих се....

Отново бях невзрачното момиче...

Но Нещо ме бе накарало да се видя красива...

Нещо...

Една нощ...

Една червена светлина...


И един танц...

Танц със себе си