Галошът:Като порасна ще стана цървул.

Всеки един от нас познава поне по един галош,и поне-един цървул.

Следователно няма начин да не се запитате,че защо му е на този красив черен Галош,с лъскаво чело, да става цървул.

А пък и я го погледнете-40ти номер,година на производство:1989-истинска класика;ослепителен във вечномодерния черен цвят;сякаш не обут-бръчките едва се забелязват по тънката му кожа;газил и в калта,и в кочината,и в кокошарника.А колко лесно се събува-дръпваш краче-и няма обувче.Каква наслада да стъпваш по неравната селска нива.

Младото ми провинциално сърце леко трепва,усетило първата любов:

-Красота!-и продължавам да следя равния му ход.

Роден да бъде галош,а решил да става цървул.Тъжна история.Епа,голяма работа,че в списание „Селскополитан”,обещаващият млад дизайнер Ганьо де Шкембев горещо препоръчвал новите му престилки да се съчетаят с чифт цървули.

Казвам ви-няма по-хубаво от галоша:най-добрия приятел на човека.Винаги лесно се пере и за всяка нужда по един-летен,зимен,гол,еврогалош.(За справки:Гоогле) Такова разнообразие и в каталозите няма да намериш.

А нашата страна-пълна с възможности за реализация.Чувала съм за галош-пощальон,галош в Плейбой,галош-спасител,даже за Майкъл Джексън на галошите,а в парламента-пълно с галоши,ала само за галош-цървул не бях.

Нищо-нека да мечтае.А тя пластичната хирургия след години така ще се развие,че може би за час Цървул ще го направят,че чак и силиконови гърди ще му сложат и на концертите на КомБайнер ще пее.

И пак ви казвам-няма по-хубаво от галоша.