Аз съм семе родено от земята,живеещо чрез корените и забравените жилки на рода;аз съм листо от България;аз съм човек-и зная,и помня,и обичам.
Обичам дъгата,звездите,хората,но най-обичам корена-този,който ме държи на земята,а не в небесата;този,който всеки път като скоча,ме стиска за глезените,и ми напомня,че аз съм част от Земята,и Земята е част от мен.И когато ме върне обратно,аз започвам да ходя по почвата,да дишам от въдуха и да си спомням,че кръвта и езикът ми са български,и всяко слово,което чуя и изрека е родно,защото мога да го усетя не само със съзнанието,но и с душата.
Любовта е шев в душата,който се появява с времето и любовта към родното се посява в сърцата още в първите секунди живот,когато усещаш в гърдите си родния въздух;въздух,който е запечатал в молекулите си многовековната история на рода,която тече във вените като част от теб.
Обичта расте и бавно скачаш по стъпалата на знанието-днес старателно завърташ ченгелчетата,а утре с още по-голямо старание написваш първите А Б В в малката тетрадка.Отваряш дебелите корици на буквара,вече си на Ю Я,минаваш през пъстрите рисункии кратките стихчета,и в съзнанието се пробужда мисълта „Аз съм българче”,която завинаги ще стои будна и в ума,и в сърцето.
Гордостта се протяга в гърдите ми;гордост от славното минало на рода,който се е борил,страдал и вярвал;който е падал и ставал;който е препускал и скитал;който е съградил история и велика култура;утвърдил във времето своята индивидуалност и изключителен характер,с недостатъци,но силен,непоклатим,издръжлив,оставил във вековете най-важното-следите.Следи,белязали земята,очертали нравите и останали в учебниците и книгите.
Да,аз съм българче и обичам всеки звук,всяка дума и вскяа сричка,мелодията и колорита на своя роден език,защото съм откърмена с него,и той е част от мен,завещан от прадедите ми.
Обичам дъгата,звездите,хората,но най-обичам корена-този,който ме държи на земята,а не в небесата;този,който всеки път като скоча,ме стиска за глезените,и ми напомня,че аз съм част от Земята,и Земята е част от мен.И когато ме върне обратно,аз започвам да ходя по почвата,да дишам от въдуха и да си спомням,че кръвта и езикът ми са български,и всяко слово,което чуя и изрека е родно,защото мога да го усетя не само със съзнанието,но и с душата.
Любовта е шев в душата,който се появява с времето и любовта към родното се посява в сърцата още в първите секунди живот,когато усещаш в гърдите си родния въздух;въздух,който е запечатал в молекулите си многовековната история на рода,която тече във вените като част от теб.
Обичта расте и бавно скачаш по стъпалата на знанието-днес старателно завърташ ченгелчетата,а утре с още по-голямо старание написваш първите А Б В в малката тетрадка.Отваряш дебелите корици на буквара,вече си на Ю Я,минаваш през пъстрите рисункии кратките стихчета,и в съзнанието се пробужда мисълта „Аз съм българче”,която завинаги ще стои будна и в ума,и в сърцето.
Гордостта се протяга в гърдите ми;гордост от славното минало на рода,който се е борил,страдал и вярвал;който е падал и ставал;който е препускал и скитал;който е съградил история и велика култура;утвърдил във времето своята индивидуалност и изключителен характер,с недостатъци,но силен,непоклатим,издръжлив,оставил във вековете най-важното-следите.Следи,белязали земята,очертали нравите и останали в учебниците и книгите.
Да,аз съм българче и обичам всеки звук,всяка дума и вскяа сричка,мелодията и колорита на своя роден език,защото съм откърмена с него,и той е част от мен,завещан от прадедите ми.
0 коментара:
Публикуване на коментар