На един етаж от мен

Много обичам да разговарям с П.Винаги успява да ме удиви,впечатли,разсмее и всеки път ми отваря очите за живота на един етаж под мен.

П.-дели ни една година разлика,един етаж,хиляди километри мечти и ни свързва тясна роднинска връзка.Хем роднини,хем толкова различни.

Преди няколко дни ми се случи да се прибираме заедно.По пътя си говорехме за всичко,от което тя се вълнуваше-от обувките с панделка...до жълтия й лак.

Не беше скучно,по-скоро интересно.Такива събеседници за мен за рядкост-ако се намираш на средна дълбочина в блатото,един разговор с тях е способен  да те изкара на повърхността,на сушата.

П. била по магазините.Мисията "Черни лачени обувки с панделка" може би не изглежда невъзможна,но факт е несполучливия й край.За успоконие си взела жълт лак.

Да,жълтото е хубав цвят.

-Жълтото е новото черно.

-Ъъъ...Взех си го,за да си отива със жълтото ми клинче.И имам и жълта блуза.

-Ех,тези клинчета.Колко имаш?

-Значи-жълто,две черни,лилаво...Оле,искам да си взема цикламено...

И тук сте прави-цикламеното е най-хубавият цвят.

Скоро разговора мина на тема училище.

Това лято П. имала седем изпита-биология,химия,физика,немски и английски език,математика,физкултура и география.

Впечатлих се-взела ги,значи можела да учи,ако иска.

-Те бяха много лесни.По математика госпожата ми продиктува задачите с решенията,по английски ми даде един текст да го препиша-имах три грешки...По немски пак същото.Нямах нито една грешка!!!

Как да не му стане гадно на човек?Аз не мога дори да си мечтая за такова съвършенство.

А тя дори беше лаконична.Аз бих го извикала,бих го казала на всеки минувач.

-Сега обаче трябва да науча немската азбука.Вчера я учих цял ден...

-Ъъ,цял ден?!?

-Добре де-три часа.И ми остана да науча последните четири букви.

П. е моят идол!

Миналата седмица била само три дена на училище.В четвъртък не отишла-успала се.Станала в 9.30,а тябвало да тръгне в 10.Как да се оправи?Нито прическа ще си направи,нито грим ще си сложи,нито е гледала времето,за да знае как да се облече.А щом не знае какво да си сложи,не е способна да избере цвета сенки.Цялата система рухва!

-Аз пък като съм първа смяна ставам в 5.45.Лежа до 6.10,до 6.15 вече съм облечена,а в 6.20 си приготвям раницата.В 6.30 тръгвам.

В този момент чувам силен стон.П. ме гледа с големите си кафеви очи пълни с изненада.

-А грим?!?А ноктите?!?

Вдигнах ръцете си към нея,а по пръстите ми нямаше следа от лак.

Сблъскът с начина ми на живот не й понесе,нито пък на мен...

Прибрах се .

Осъзнах,че на мен с 35 стъпала по-далеч от П.,хиляди километри мечти

 и една година разлика,ми е по-добре...Изкачването си струва.