Нямам муза и се чувствам по-празна от всякога.Липсата на вдъхновение винаги ме изгаря от вътре,когато реша,че се нуждая от него.
Съзнанието ми боледува,а листовете ще заспят бели.
Снощи сънувах,че пиша-стотици страници.Просто се плъзваха изпод дланите ми и се трупаха на бюрото.И бях щастлива...
Но само тъгата ми ражда стихове,и само упорството-разкази.
Тази вечер нямам муза,може би отвикнах да я използвам на време...
Спрях да снимам,спрях да пиша...И музата-тя е моето оправдание...Дори сега.
Аз съм празна-просто защото свикнах да бъда такава.